Опитайте се да чуете. Със затворени очи. И с отворено съзнание. Лесно е и не отнема време. Важни са първите няколко секунди. Усетите ли пулсиращия екот, извикайте го. Ако е тихо, празно е. Не го търсете.
Не патриотизъм. Тази дума е амортизирана. Търсете своята принадлежност. Чувството, че някъде, нещо или някой усеща, че е допълнен от вас и не може да съществува иначе. Че създавате цялост. Една пулсираща БЕЗ-КРАЙност. Създайте вечност.
Не татуирайте по себе си ликовете на герои и будители. Не крещете лозунги, които не разбирате. Не преигравайте, наистина!
Вгледайте се бе, хора! В себе си. Съществувайте като част от нещото. Принадлежете!
Дишайте и пулсирайте с тази принадлежност. Тя е впита в земята - българската, която е дом, и смисъл, и всичко. Необятна и вечна. Свободна! Разпръснете във въздуха това усещане. Съхранете го и никога не го пускайте.
Ако сте усетили пулсиращия екот, открили сте и себе си.
Честит празник на нашата принадлежност - българската!
