Борислав Славчев е емблематична фигура за Монтана по време на промените в България настъпили след 10 ноември 1989 година (снимката е от телекса на БТА от историческия ден, в който е свален Тодор Живков). Бизнесменът създаде империята „Агропромстрой“ и бе успешен президент на футболния и баскетболния отбор на Монтана. Това бе и поводът да се срещнем и разговаряме с него 30 години по-късно.
10 ноември е спорна дата, някой казват, че тогава е завършил преходът, други, че е започнал. Но с промените пред 30 години България тръгна по един нов, демократичен път. Първите ми спомени от тогава е ентусиазмът на хората, които очакваха след оставката на Тодор Живков нещата от само себе си ще се подобрят. Но ние не бяхме подготвени за такива колосални промени и от тук дойдоха големите ни трудности. Да си демократ не означава да викаш „долу комунизма“, а да имаш голяма ценностна система, да си широко скроена личност, но за съжаление по онова време такива хора бяха малко. И за това може би преходът бе труден. Но пък тогава надеждата за по-добро бъдеще бе водеща и затова хората отиваха масово да гласуват, без да бъдат „стимулирани“ с кебапчета и бира…
Аз съм горд, че успях да създам фирмата „Агропромстрой“ и то само половината от това, което бях замислил, но може би липсата на достатъчно подготвени кадри, както и мои грешки бяха причината да не направя това, което исках. Но пък съм дал работа на много хора и съм помагал на други.
Помагал съм и на спорта. Спомням си, че като станах президент на футболния клуб на Монтана на стадиона нямаха топки, екипировка. Започнах ремонт, направих оградата и поставих високи цели – влизане в „А“ група. Като казах това някои ме помислиха за луд, но направихме много добър отбор, който биеше на ред и през 1994 година спечели за първи път промоция за елита. С баскетболния тим пък станахме шампиони и носители на Купата на България и играхме на ¼ финал в турнира „Лиляна Ронкети“. Съжалявам, че Злати Живков тогава не бе кмет на Монтана, защото с подкрепата на общината щяхме да постигнем много в спорта.