Великден е смятан за най-големия християнски празник и всяка година озарявa дома на българското семейство. Въпреки че по време на Коледните празници честваме раждането на Христос, той доказва, че е Син Божи именно, след като възкръсва на третия ден, след като е разпънат на кръста и погребан.
Възкресение Христово отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят.
Яйцата, козунака и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза.
В миналото яйцето често пъти се е асоциирало с Вселената, то се е разглеждало като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема като символ на раждане на човека.
В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век.
А защо агнешкото е също един от важните компоненти на празничните обичаи? Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението, той е невинен и безгрешен и очиства греховете на света.
През 1678 година за първи път се споменава и Великденския заек. В немска приказка се разказва за заек, който крие в градината яйца от децата. Затова често наред с общовъзприетите символики за великденските празници се срещат и зайчета – шоколадови, захарни, плюшени и др., дори и по-картичките е по-вероятно да се види заек, отколкото кокошка с яйца или пиленце. Самото присъствието на заека също не е случайно – в антични времена дивите зайци се възприемали като символ на Луната, а именно първото пълнолуние след пролетното равноденствие бележи и Възкресение Христово.
Екипът на спортния сайт на Монтана chervenkarton. com ви пожелава Весели празници!