Водачът на листата от Продължаваме промяната от 12 МИР Монтана и депутат в 47-мото Народно събрание Инна Иванова и вторият в листата, и бивш областен управител на Монтана Ванина Вецина бяха в Каменна Рикса. Това е едно малко село в община Георги Дамяново. Родното място на подполковник Богдан Илиев – летецът, който извършва истински подвиг по време на бомбардировката над София на 30 март 1944 година. Малкото останали жители там знаят всичко за живота му и са горди, че са негови потомци, но живеят трудно. В Каменна Рикса депутатски крак не е стъпвал и ние решихме да видим тези хора, избрали да останат в прекрасното си родно място. Посрещнаха ни без притеснения и страх, доволни, че виждат млади хора, готови да говорят с тях, да ги изслушат и да подадат ръка.
В Каменна Рикса в момента живеят около 60 човека, основно пенсионери и заради това спирката ни беше техният клуб. Дори и на тази възраст , те вярват в промяната и силно се надяват държавата ни да се промени, ако не за тях, за децата и внуците им. Радват се на увеличените пенсии, защото за тях всеки лев е от значение. А млади хора почти няма, защото няма работа. В Каменна Рикса и във всички малки селца в района единственият работодател е общината. Наема хората по различни програми на минимална работна заплата, за по няколко месеца. Местните обаче имат дух и се гордеят с всичко, което се случва в тяхното село – поддържат духа си с певческата група, грижат се за читалището си, защото то е сърцето на селото. Тук, където държавната власт не стъпва, хората имат нужда да споделят тревогите си. Страдат, че нямат нормални пътища, транспорт. Страдат, че децата им си тръгват и вече дори и през почивните дни не се връщат у дома. Страдат, че никой не се обръща с лице към техните тревоги и мъки.
Пазят парите от пенсиите, за да плащат сметки и лекарства, а на масата слагат само това, което сами са произвели. Но не се отказват, защото все още вярват, че има смисъл да се борят. Заради това всички ще гласуват на 2 октомври – и заради себе си и заради бъдещето на децата си. Тези отрудени хора имат дух и искат промяна, искат кражбите в държавата да спрат, да има работа и достойни заплати за младите, а те да получават нормални пенсии, за да изживеят достойно старините си. Искат нормален път и автобус, за да стигат до общинския център и до Монтана, за да си купят лекарства и да отидат на доктор.
Бяхме при тях и успяхме да им вдъхнем надежда, че бъдеще за страната ни има, но започната работа, трябва да се довърши. Тръгнахме си със сърца, пълни с болка, но и с надежда, защото тези отрудени, бедни и страдащи хора все още имат вяра и надежда, че България може да се изправи на крака. Нужно е само да си довършим работата с подкрепата на всеки, който иска да живее в нормална държава.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!