„През последните седем месеца в сектора на земеделието водихме не битки, а войни. Влязохме в стълкновение с какви ли не паразити, впили се в системата. Установихме, че бандитите са назначени, те приемат системата като своя собственост. Не им клекнахме, няма и да го направим”, това каза в Монтана заместник министърът на земеделието в правителството на Кирил Петков и кандидат за народен представител на Продължаваме Промяната Иван Христанов. Той, заедно с част от кандидатите за народни представители от листатата за област Монтана Инна Иванова, Ванина Вецина, Богомил Стефанов и Недялко Томов, се срещнаха със земеделци от района. Пред тях те разкриха, че от Продължаваме Промяната имат ясна стратегия по отношение на земеделието и бяха категорични, че не бива да се допуска това, което се случваше през последните десетина години – тежко асиметрично земеделие, в което, за съжаление, определени сектори постигнаха огромен ръст, а други са практически в кома.
„Три са основните фундамента за добро земеделие - финансиране, борба с корупцията и пазари. Без тези три неща ние изобщо няма да тръгнем напред и България, вместо да бъде градината на Европа, ще потъва все повече и повече. Ще ядем турски домати, гръцки дини, ирански пъпеши и ще си спомняме, че едно време сме яли български домати, дини и пъпеши. По отношение на вертикалните политики приоритетите са плодове, зеленчуци, животновъдство и поливно земеделие. България е загубила огромна част от поливното си земеделие. Всички знаем кога, защо и по какъв начин. От 9 милиона декара поливно земеделие, ние днес имаме 250 хиляди декара. Останали сме с 9 хиляди декара оранжерии, от които само 2 хиляди декара са отопляеми.Миналата година България е внесла почти толкова домати, колкото е произвела и сама, а през България към Европейския съюз само през Капитан Андреево са минали 240 хиляди тона домати, които можехме да произведем ние, но не сме произвели. Така че четирите основни приоритета са плодове, зеленчуци, животновъдство, поливно земеделие – това са вертикалите. По хоризонталата – малките и средните производители. България е на второ място в Европа по концентрация на активи, т.е. твърде малко хора владеят твърде голяма част от земеделието. Това води до обезлюдяване на малките градчета и на селата, до спирала на свръхконцентрация на активи и практически на загуба на поминък. Съответно за големите е далеч по-изгодно да отглеждат продукти, които нямат нужда от труд, от работна ръка и това е още един фактор за обезлюдяването на селата. България , за съжаление, в това отношение е на водещо място и ефектите са тези, които виждаме в момента – една пета от населението живее в София и в малките населени места вече нищо не работи. И ако продължаваме с този темп, ако не върнем малкото и средното земеделие и самочувствието на земеделеца, хората ще продължават да тръгват от малките населени места към по-големите , от по-големите към София и от София – терминал 2“, заяви Иван Христанов.
Той припомни за един от положителните ефекти в резултат на действията на Капитан Андреево за ограничаване на вноса на млечен концентрат - млекопроизводителите са намерили пазар у нас и самите мандри ги търсят. „Целта е да се върнат българските плодове и зеленчуци, месо и мляко на трапезата на българина, а един от механизмите е таван на плащанията, за да има средства за малките и средните земеделци“, категоричен е бившият зам.земеделски министър. Той е убеден, че това може да се случи с много упорита работа, смелост и никакво клякане пред паразитите, впити в системата. „Бандити има навсякъде, но има и много честни и достойни земеделци. В резултат на действията на Капитан Андреево за ограничаване на вноса на млечен концентрат - млекопроизводителите са намерили пазар у нас и самите мандри ги търсят. Трябва да помогнем на тях, паразитите сами ще се откажат, но е необходима държавна политика и воля”, каза още на срещата си със земеделци от Северозападния регион кандидатът за народен представитело от Продължаваме Промяната.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!