Регионална библиотека „Гео Милев“ отбелязва 95-годишнината от рождението на Никола Намерански журналист, езиковед и писател-краевед с изложба на библиотечни материали от фонда на отдел „Краезнание“. В експозицията са изложени всички книги на автора и отделни отпечатъци на негови проучвания, издадени от БАН. Показани са също така и издадените от библиотеката в Монтана библиографии на Намерански. първата от които е от 1992 г. и съдържа описание на трудовете му на езикови теми. Втората „Био-библиография на Никола Намерански“, е издадена през 2002 г., по повод 75-годишнината на езиковеда, журналист и краевед.
Никола Намеранов Котов (Никола Намерански) е роден на 19 декември 1926 г. в село Липен, област Монтана. От 1940 до 1944 г. учи шивашки занаят в Криводол. Средно образование завършва във Врачанската мъжка гимназия (1948), а българска филология в Софийския университет "Св.Климент Охридски" (1952). Като студент разработва първата си езиковедска монография „Шивашкият професионален говор“. След завършване на университета е учител по български език и литература в мъжката гимназия и в Механотехникума в Михайловград. През 1954-56 г. е коректор-стилист на новосъздадения вестник „Септемврийско слово“. От 1964 г. до пенсионирането си пред 1987 г. непрекъснато е в редакцията - отначало като редактор, а после като зав.отдел и отг.секретар. Успоредно с редакционната си дейност той последователно е кореспондент на вестниците "Кооперативно село", "Учителско дело", "Вечерни новини" и др. Разгръща задълбочена изследователска езиковедска и краеведска дейност.
През 1962 г. в поредицата на БАН „Българска диалектология“, кн.1, излиза първата му научна публикация „Чужди думи в професионалния говор на българските шивачи“. През 70-години на ХХ век международното информационно - библиографско издание „Онома“ (Белгия) започва регистрирането на топонимичните му публикации. Години наред във в. „Септемврийско слово“ той поддържа рубриките „За по-висока езикова култура“, „Език свещен“, „Имената на нашите селища“ и др. Материали на езикови теми помества и във вестниците „Отечествен зов“, „Червено знаме“, „Народна трибуна“, „Звезда“, „Вселена“, „Монт-прес“, „Слово“ и др. Чете научни съобщения на редица международни, национални и регионални симпозиуми, семинари, конференции и научни сесии. Автор е на 8 книги, 6 научни публикации и над 3200 публикации в 103 издания на българския и чуждия периодичен печат.
За големите си успехи в краезнанието Намерански е отличен с двете най-високи звания – „Заслужил краевед” и“Почетен член на Съюза на краеведите в България”. Носител е на орден „Кирил и Методий”, Златен кортик от Министерството на отбраната, Златни значки за публицистика и за активна лекторска дейност, Почетния знак на Община Монтана (два пъти) и на Орден на труда - златен. Никола Намерански умира на 87 години на 26.12.2013 г.
В книгата си „Глас незнаен тук ме призова“, Намерански описва своя живот на фона на обществено-политическите събития в Монтана. „Аз съм признателен син на този град.“, изповядва се авторът. Негови са и думите: „Най-голямата добродетел е отстояването на собственото верую - религиозно, политическо, нравствено, естетическо... Да си спомним случая с коравия българин Балканджи Йово... А най-големият човешки недостатък е неблагодарността (за която става ума в песента на Борис Машалов „Заблеяло ми агънце”).{gallery}pics-articles/19-12-2021/19-12-2021snReBibNikolaNameranski:::0:0{/gallery}