Кафе-сладкарница на две нива, на бара седят двама и скучаят, а на съседна маса човек чете вестник. - А на бас, на по 5 лева, че не можеш да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата. Отива нашият, плясва го и му вика: – Еееей Пешоооо, къде ходиш бе, не съм те виждал 100 години. – Господине, имате грешка, аз не съм Пешо. - О, извинявай, братле, но много приличаш на моя приятел от казармата, казва оня, връща се на бара и прибира петте лева. След малко: - На по десетарка, че не можеш да го плеснеш отново. Отива нашия, плясва го зад врата и му вика: Пешо, това си ти бе, братле, що се правиш се че не ме познаваш?!- Не съм Пешо, ето ви лична ми карта, отвръща човекът. – Ей, много съжалявам, но много приличаш на Пешо, одрал си му кожата, връща се на бара и прибира 10 лв. На човека обаче му писнало и се качил на втория етаж. - Слушай, брато, ако го наложиш пак ти давам 50 кинта. – Добре, бе немаш грижа. Качва се горе, перва го зад врата и му вика радостно: – Ай, Пешо! Ето къде си бил, копеле. А пък аз долу един едва не го утепах от бой заради тебе…
