Разхождам се в гората. По едно време заваля проливен дъжд, задуха силен вятър и притъмня, нищо се не вижда. По едно време стигам до един автомобил, а вътре няма никой. Пробвам вратата - отключена, влизам и сядам. Изведнъж колата тръгва. Аз съм в шок. Колата върви, аз седя отзад… По едно време отнякъде се показва космата ръка - навива волана и изчезва. А аз треперя от страх. Приближаваме към някакво село, виждат се и първите къщи. Колата спира пред една от тях, а някакъв мъж поглежда вътре и ми казва: -Ти к’кво правиш тук, бе?! - Ами, возя се, отговарям уплашено. Егати нахалника. Аз се сцепих да бутам, а тоя ми се вози…