Миме, какъв е този младеж, дето тази сутрин излезе от вас? – А, един студен 4-ти курс. – Ама, редовно ли? – О, не! Само когато мъжа ми е командировка…
Мило, дефектните презервативи от сутринта са на дивана. – Абе, Миме. Престани да викаш така на децата, имат си имена…
Мимето на гости на съученик: По едно време токът спира. - Миме, ако искаш да си останем само приятели? – Ами, неща! Вече съм се съблякла…
Мимето в изповедалнята: Отче, пречите ми да се изповядам с това постоянно цъкане с език…
Мимето в операционната: - Докторе, добре ли мина операцията?! – Абе тя още продължава, ама като си изляла от упойката я натисни с пръста си ето тук…
Мимето на работа: Шефът: – Миме, защо не ми станеш секретарка?! – И какво трябва да правя. – Обичайните неща – да се разправяш с бумащина, да вдигаш телефона, да правиш кафе… И секс! - Какво-о-о? – Извинявай, пошегувах се. Аз кафе не пия…
Един баща говори на сина си: Знам, че навремето ти казвах, че като пораснеш можеш да станеш какъвто си поискаш, но чак пък „Мис Перник“…
Мимето в училище: А сега деца, ми съставете едно изречение с думата „поема“! – Мимето: Мога да го поема целия…
Или махаш тази къса пола, или няма да излизаш! – Но защо, бе, мамо? - Защото ти се виждат топките, бе, сине…