Знаете ли, че: Фразата „Това не е за разговор за по телефона” прави в този момент нещастни поне двама служители на ДАНС…

Късно вечерта, в кръчма в Лондон ”Свети Георги и змеят” просяк чука на вратата и моли за парче хляб. От прозореца се показва кръчмарката и му крещи: Махай се оттук, бе просяк мръсен. Просякът обаче почукал отново. – К’во искаш сега, бе? – Извинете, а мога ли да поговоря с Георги…

Ало, телефон 112 ли е, обажда се разтревожен глас. Елата бързо, че къщата ми гори! – А как се е появил огънят? – Прометей ни го е донесъл, но какво общо има това...

В бара. Хей, красавице, как се казваш? – Гери. – Гери, съкратено от? – Ами от Георги…

Притеснителният гълъб вече втори ден кръжеше над площада и стискаше…

Чу ли, бе. Георги най-после убил змея! Айде стига, бе. И сега к’кво? – Ами сега… е вдовец…

Един много работлив човек имал цех за дограма, но в града, в който живеел имало много такива и работа трудно се намирала. Затова той решил да тръгне из селата. Но там хората били бедни и нямали излишни пари. Един ден обаче нашият човек минал покрай една голяма и нова кравеферма, но с поставени найлони вместо прозорци. Той започнал да убеждава собственика да си постави нова алуминиева дограма. – Гарантирам ви, че дори един комар не може да влезе вътре, казал нашият човек. – Съгласен съм, но при едно условие. Поставяш дограмата, събличаш се гол, връзвам те са един стълб вътре и утре сутринта както дойда и не те е ухапал нито един комар ти плащам двойно, ако не обаче – не получаваш нито стотинка. Съгласили се и на другата сутрин фермерът влиза в сградата, а по тялото на нашия човек нито следа от ухапване от комар, но той едва бере душа. – К’во става с теб бе, човек. – Абе, нито един комар не успя да влезе, както ти гарантирах, но онова теленце там в ъгъла, няма ли си майка, бе…

На Гергьовден. Абе Георги, не пи ли достатъчно?! Недей да знаеш много, а сипвай, че като се прибера след малко ще трябва да се боря вкъщи с ламята…